Голямото клане(Мисия)

Каши Риого пристигна и потропа на вратата на стопанина. Момчето се надяваше тя да му даде брадва или нещо такова, с което да убива кокошките. Чудеше се на кой ли ще са му нужни толкова кокошки, но щом трябваше, значи трябваше. Щеше да му се отрази и хубава тренировка. Момчето щеше да бърза много, защото денят си течеше и скоро можеше и да мине.

-Благодаря! И да знаете, че ще ги заколя бързо и няма да получите 5 руо, а аз ще получа от вас! - каза Риого и се приближи бързо към кокошките. Момчето ги огледа, въздъхна и вдинга на рамо брадвата. Момчето тръгна бавно и спокойно към кокошките като почна да ги трепе. Момчето беше безмилостно, но и се стараеше да е бързо и да може да убива лесно кокошките, защото попринцип те скачаха доста бързо. Момчето продължаваше и се опитваше всичко да стане бързо, защото не искаше много да се бави, за да може да свърши преди да дойде 2 февруари. Момчето не искаше да се прости с 5 руо, но не това беше проблемът. Той искаше да може да успее, за да покаже на Гаара, колко е добър като за начинаещ Генин. Младото момче трепеше подред. Всъщност сега беше в началото на трепане. Той размятваше навсякъде брадвата само и само да уцелва кокошките, които бяха навсякъде. Не беше никак лесно да се убият 100 кокошки и то в определено време. Генинчето не спираше и нямаше да си прави почивки, защото нямаше време за губене, а пък след мисията щеше да си почива, колкото си иска. Затова продължаваше и продължаваше. Всичко вървеше добре засега и сигурно беше убил достатъчно, колкото за началото. Трепането щеше да продължава и продължава и накрая Каши щеше да получи 5 уро, както и славата, че е минал мисията. Тази слава обаче щеше да е съвсем малка. Момчето се надяваше скоро да свърши, но вес още имаше още доста за колене. Е, скоро щеше да напредне доста.

Момчето продължаваше да коле проклетите кокошки. Те доста бягаха, но той не се отказваше. Бягаше и бягаше към тях като ги колеше и не спираше. Бяха убити само 10 кокошки, но момчето не се отказваше. Колеше, колеше и колеше. Направо му омръзна, но продължаваше. Не беше никак изморен. Момчето за миг заби брадвата в земята и се подпря на нея, но веднага се сети, че това не е правилно. Затова веднага я вдигна и се изправи. Огледа кокошките, които бяха най-близо до него и си избра цел. Т.е. избра да убие първо кокошките най-близо до него, освен ако някои не е отдалечат. Нямаше да тръгне да ги гони, а само щеше да продължава с другите докато не се приближава и приближава към следващите. Работата никак не беше лесна за едно момче, което трябваше да заколи 100 кокошки. То нямаше на разположение нищо освен една брадва. Може би щеше да се окаже, че трябва да дава той 5 руо, но поне щеше да си свърши работата, както трябва. Това щеше да е добре за него. Пари не му бяха много нужни. Е, като за начинаещ му трябваха за някои оръжия, но щеше да ги събере, по-нататък. Сега важното бяха кокошките. Момчето по едно време се спря и се зачуди, защо има само кокошки, ами няма петли. Поне един петел щеше да е достатъчен в двора им, за да има на какво да се възхищават кокошките, които скоро щяха да умрат. Кръв се лееше навсякъде и не сприаше. Каши не мислеше за нищо и дори вече не знаеше колко часа е и въобще кога е. Беше зает с кокошките и не мислеше за времето.

Каши се надяваше скоро да свърши, но това зависеше само от него. Тревата беше навсякъде с кръв, но след като убиеше кокошките, Каши нямаше да чисти, защото това не влизаше в работата му. Младият Риого ги трепеше подред. Беше убил намислените кокошки и продължаваше към следващите. Момчето отново спря като брадвата му беше на земята, а той беше подпрян на нея. Стоеше и отново изчисляваше кои кокошки първо да избие и кои след това. Разбира се щеше да избие първо кокошките най-близо до него и щеше да продължи с другите. Но разбирасе, това не бяха всичките кокошки. Още 60 му оставаха, а момчето се целеше сега към само, които бяха далеч най-много 15 метра. Младото момчето се надяваше в следващия час поне да е избил 15-20 кокошки. Все пак това си беше доста трудно и доста време отнемаше, но това не значеше, че ще се предаде. Той просто продължаваше да ги избива и избива и не спираше. Не даваше милост на никоя кокошка, защото така му беше наредено. Искаше му се да потренира някое джуцу, но сенсея му беше казал да мине мисията, затова това трябваше и да направи. Момчето за миг спря, почеса се леко по главата и продължи като отново нарами брадвата и колеше наред.

Младото момче беше доволно, че е убило толкова кокошки, но не беше достатъчно. Трябваше да ги убие напълно всичките. Момчето се спря и започна да брои кокошките, които му оставаха да убие. След 2-3 минути броене и след няколко грешки, и почвания отначало момчето най-сетне установи, че му остават точно 34 кокошки. Младото момче стисна хубаво брадвата и тихично се приближаваше първо към кокошките, които бяха в гръб от него и не можеха да го видят. Така само с един замах можеше да ги убие, но вървеше тихо, за да не го чуят. Момчето трепеше подред и се надяваше скоро вече да ги убие напълно всичките и да се умита. Не му се занимаваше повече, но такава беше мисията - да убие всичките 100 кокошки. Това за него беше добра тренировка, колкото и трудна да беше. Момчето беше изморено, но не преставаше да ги убива. След като свършеше щеше да може да си почива, колкото си иска без проблем.

Убити-всички кокошки.

+ 20 руо(много те забавихме.)

Каши тръгна към Казакагето.