КоКуЗоКу

Тихи стъпки се чуваха. След това се вдигаше почти незабележимо облаче прах. Слънцето огряваше две тела, единствено лицата им бяха забулени зад сянка.
- Нейм... Приближаваме.
- Знам. - Той отдавна не я наричаше със истинското и име, може би просто го беше забравил. Всъщност дори и на нея вече и отнемаше време да си го спомни... Те се движеха бавно, но въпреки това пътят минаваше зад тях и ги задминаваше.
Нейм кимна.
- Започвам - изрече бързо момчето зад нея и изчезна. Беше време да започват работа. Слънцето грееше високо в небето, щяха да имат достатъчно време през следващите седмици да съберат нужната им информация и да вземат това, което им трябваше.